Зловещото лице на войната
Доц. доктор Петър Ненков
На 16 март 1944 година са нанесени два мощни въздушни удара по София през нощта от англо-американската авиация. Участват 25-30 съюзнически бомбардировачи, издигнати в 3-5 групи, които влитат във въздушното пространство на България по направление Шкодра - Скопие - Качаник - Враня - София. От височина 3000 - 6000 метра хвърлят своя бомбен товар и позиви над столицата.
При първия удар са пуснати 317 фугасни бомби, от които умират 43 души, 58 са ранени, а са разрушени 72 здания.
При втория удар са хвърлени 3000 фугасни бомби, от които пораждат 76 пожара и умират 12 души. Зенитната артилерия, макар мощния огневи бараж, не съумява да смъкна противников самолети.
На 18 март 1944 година през нощта съюзническата авиация нападна със стотици запалителни и фугасни бомби Пловдив, Първомай, Хисаря и други обитаеми места, ситуирани по маршрута й, само че няма данни за жертви измежду мирното население.
На 24 март 1944 година е нанесен нов нощен удар по столицата от 30 - 40 съюзнически самолета. От фугасните бомби е разпален дворецът на царя във Враня. Има попадения в Радомир и Гара Искър, само че жертви измежду цивилното население няма.
На 29 и 30 март 1944 година София е подложена на нов смесен нощно-дневен удар. При нощния удар вземат участие 40-50 съюзнически бомбардировача, влетели по направление Шкодра-Качаник-Трън-София и от височина 3000 - 4000 метра хвърлят бомбите си, като повреждат летище Враждебна. Избухват пожари и са убити 11 души.
На 30 март 1944 година при ясно време се стоварва най-мощният въздушен удар над София, в който вземат присъединяване 600 самолета, от които 450 са тежки бомбардировачи " Б-17 " и " Б-24 " “Халифакс ” и “Митчел ” и 150 изтребителя за прикритие П-38 “Лайтнинг ” и П-51 “Мустанг ”. Те влитат във въздушното пространство на България, на височина 6000 м по направление Тирана-Шкодра-Трън-София на две талази, като интервалът сред тях е 50 минути и това предизвиква комплициране в нашата Противовъздушна отбрана.
При бомбардировката пораждат 2000 пожара, умират 139 души, разрушени са 3575 здания, като измежду ударените здания са тези на: Министерския съвет, Светия Синод, Народния спектакъл и Държавната печатница. Противовъздушната артилерия изстрелва стотици снаряди по съюзническите бомбардировачи, само че без необикновен резултат.
Поради липса на щаб за управление и съгласуваност на силите и средствата на Противовъздушна отбрана, още веднъж със забавяне, във въздуха са вдигнати общо 77 изтребителя “Ме-109 Г ”, “Девоатин-520 ” и “Авиа-534 ” от летищата в Карлово, Враждебна, Божурище и Долна Митрополия. Въпреки това, съперникът има подавляващо предимство в съответствие на силите 7:1.
При офанзивата на летците от 3/6 орляк, които единствени от другите орляци съумяват да се построят и да прехванат съперника, се откроява един неповторим случай във въздушния пердах. Поручик Христо Костакиев поразява един противников бомбардировач, който при разпадането си във въздуха поразява още един бомбардировач на съперника. Общо са свалени 4 тежки бомбардировача “Б-24 ” и 3 изтребителя “П-38 ”.
Да напомним: България се включва във войната на 1 март 1941 година на страната на Германия, като се причислява към Тристранния пакт (договор, подписан на 27 септември 1940 година в Берлин от Германия, Италия и Япония).
През август 1943 година английският министър председател Уинстън Чърчил и президентът на Съединени американски щати Теодор Рузвелт дават началото на интервенция " Приливна вълна ", чиято цел е да се обезвреждат съдружниците на Германия - Румъния и България, и да ги принуди да капитулират.
Над териториите на двете страни стартират систематични бомбардировки. От 14 ноември 1943 година до 17 април 1944 година над София са подхванати 11 въздушни набези.
Последната бомбардировка над София се прави на 17 април 1944 година Противовъздушната артилерия взе участие в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи. В този въздушен пердах българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на събитието, че те за първи път вземат участие във въздушна борба с едномоторните изтребители П-51 „ Мустанг ”. По контур последните доста наподобяват на месершмитите и нашите летци при започване на багра ги считат за свои. Някои от тях дори ги приканват с разлюляване на крилете да се приближат.
Когато се открива грешката, е прекомерно късно. Загиват общо шестима водачи.
След тази дата София не е бомбардирана повече. Поставената цел от англоамериканците - излизането на България от войната, не е реализирана. Тогава напъните на съюзническата авиация се насочват против румънския петролен център при Плоещ.
Въпреки всичко, хиляди хора и здания са избавени от офанзивите на съперника поради самоотвержената опозиция на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от офанзивите и смъкват огромен брой противников самолети. Между героите са: Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и доста други.
На 16 март 1944 година са нанесени два мощни въздушни удара по София през нощта от англо-американската авиация. Участват 25-30 съюзнически бомбардировачи, издигнати в 3-5 групи, които влитат във въздушното пространство на България по направление Шкодра - Скопие - Качаник - Враня - София. От височина 3000 - 6000 метра хвърлят своя бомбен товар и позиви над столицата.
При първия удар са пуснати 317 фугасни бомби, от които умират 43 души, 58 са ранени, а са разрушени 72 здания.
При втория удар са хвърлени 3000 фугасни бомби, от които пораждат 76 пожара и умират 12 души. Зенитната артилерия, макар мощния огневи бараж, не съумява да смъкна противников самолети.
На 18 март 1944 година през нощта съюзническата авиация нападна със стотици запалителни и фугасни бомби Пловдив, Първомай, Хисаря и други обитаеми места, ситуирани по маршрута й, само че няма данни за жертви измежду мирното население.
На 24 март 1944 година е нанесен нов нощен удар по столицата от 30 - 40 съюзнически самолета. От фугасните бомби е разпален дворецът на царя във Враня. Има попадения в Радомир и Гара Искър, само че жертви измежду цивилното население няма.
На 29 и 30 март 1944 година София е подложена на нов смесен нощно-дневен удар. При нощния удар вземат участие 40-50 съюзнически бомбардировача, влетели по направление Шкодра-Качаник-Трън-София и от височина 3000 - 4000 метра хвърлят бомбите си, като повреждат летище Враждебна. Избухват пожари и са убити 11 души.
На 30 март 1944 година при ясно време се стоварва най-мощният въздушен удар над София, в който вземат присъединяване 600 самолета, от които 450 са тежки бомбардировачи " Б-17 " и " Б-24 " “Халифакс ” и “Митчел ” и 150 изтребителя за прикритие П-38 “Лайтнинг ” и П-51 “Мустанг ”. Те влитат във въздушното пространство на България, на височина 6000 м по направление Тирана-Шкодра-Трън-София на две талази, като интервалът сред тях е 50 минути и това предизвиква комплициране в нашата Противовъздушна отбрана.
При бомбардировката пораждат 2000 пожара, умират 139 души, разрушени са 3575 здания, като измежду ударените здания са тези на: Министерския съвет, Светия Синод, Народния спектакъл и Държавната печатница. Противовъздушната артилерия изстрелва стотици снаряди по съюзническите бомбардировачи, само че без необикновен резултат.
Поради липса на щаб за управление и съгласуваност на силите и средствата на Противовъздушна отбрана, още веднъж със забавяне, във въздуха са вдигнати общо 77 изтребителя “Ме-109 Г ”, “Девоатин-520 ” и “Авиа-534 ” от летищата в Карлово, Враждебна, Божурище и Долна Митрополия. Въпреки това, съперникът има подавляващо предимство в съответствие на силите 7:1.
При офанзивата на летците от 3/6 орляк, които единствени от другите орляци съумяват да се построят и да прехванат съперника, се откроява един неповторим случай във въздушния пердах. Поручик Христо Костакиев поразява един противников бомбардировач, който при разпадането си във въздуха поразява още един бомбардировач на съперника. Общо са свалени 4 тежки бомбардировача “Б-24 ” и 3 изтребителя “П-38 ”.
Да напомним: България се включва във войната на 1 март 1941 година на страната на Германия, като се причислява към Тристранния пакт (договор, подписан на 27 септември 1940 година в Берлин от Германия, Италия и Япония).
През август 1943 година английският министър председател Уинстън Чърчил и президентът на Съединени американски щати Теодор Рузвелт дават началото на интервенция " Приливна вълна ", чиято цел е да се обезвреждат съдружниците на Германия - Румъния и България, и да ги принуди да капитулират.
Над териториите на двете страни стартират систематични бомбардировки. От 14 ноември 1943 година до 17 април 1944 година над София са подхванати 11 въздушни набези.
Последната бомбардировка над София се прави на 17 април 1944 година Противовъздушната артилерия взе участие в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи. В този въздушен пердах българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на събитието, че те за първи път вземат участие във въздушна борба с едномоторните изтребители П-51 „ Мустанг ”. По контур последните доста наподобяват на месершмитите и нашите летци при започване на багра ги считат за свои. Някои от тях дори ги приканват с разлюляване на крилете да се приближат.
Когато се открива грешката, е прекомерно късно. Загиват общо шестима водачи.
След тази дата София не е бомбардирана повече. Поставената цел от англоамериканците - излизането на България от войната, не е реализирана. Тогава напъните на съюзническата авиация се насочват против румънския петролен център при Плоещ.
Въпреки всичко, хиляди хора и здания са избавени от офанзивите на съперника поради самоотвержената опозиция на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от офанзивите и смъкват огромен брой противников самолети. Между героите са: Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и доста други.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ